РЕГИОНАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
ПАНКРЕАС

ПАНКРЕАС (pancreas),

известен още под името задстомашна жлеза е голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната стена на коремната кухина.

Има продълговата форма наподобяваща грозд с дължина около 14 – 18 см.

Тежи около 80 - 90 грама и се състои от няколко отдела – ГЛАВА,  ТЯЛО  И ОПАШКА

Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени по-нависоко хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката).

 

Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета - ацини (acinus),  които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал.

 

Ацините се състоят от клетки, които произвеждат смилателен сок, съдържащ натриев бикарбонат и ензимите:

  • амилаза, малтаза, захараза, лактаза,
  • под чието въздействие:  
  • полизахаридите и дизахаридите се разграждат домонозахариди.
  •  
  • трипсиноген, химотрипсиноген, карбоксипептидаза, еластаза, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза.
  • Трипсиногенът се превръща в трипсин под въздействието на чревната ентерокиназа.
  • Всички тези ензими осигуряват разграждането на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини.
  •  
  • липаза и естераза, разграждащи мастите до глицерол и мастни киселини.

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни, в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата.

Натриевият бикарбонат спомага за алкализирането на съдържанието в дванадесетопръстника. Панкреасът съдържа също ендокринни клетки, които секретират хормони, контролиращи нивото на кръвната захар. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т. нар. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните:

 инсулин, глюкагон и соматостатин.

 И трите хормона при отделянето си през капилярните стени навлизат в кръвта.

За едно денонощие панкреаса отлъчва около 1,5 - 2 литра панкреатичен сок.

Функции 

Функциите на задстомашната жлеза са храносмилателна (външна секреция) и ендокринна (вътрешна секреция). Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.

Външната секреция се регулира по нервен и хуморален път.

Дразненето на блуждаещия нерв усилва секрецията на панкреаса. Проникването на солна киселина в дванадесетопръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на дванадесетопръстника се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса. Задстомашната жлеза секретира още два фермента:

  • липокаин – възпрепятства мастната филтрация в черния дроб.
  • креин (падутин) - има вазодилатативен ефект.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg