РАННИ УСЛОЖНЕНИЯ /БЪРЗИ, ОСТРИ/
НИЕ КАКТО ВСИЧКИ ЕНДОКРИНОЛОЗИ СМЯТАМЕ, ЧЕ И РАННИТЕ И КЪСНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ НА ДИАБЕТА МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАБЕВЕНИ ИЛИ ПРЕДОТВРАТЕНИ ЕДИНСТВЕНО С ВИСОК КОНТРОЛ НАД КРЪВНАТА ЗАХАР И ОТЛИЧЕН ИНДИВИДУАЛЕН САМОКОНТРОЛ
ХИПЕРГЛИКЕМИЯ
ХИПОГЛИКЕМИЯ
- погълнали сме много храна (въглехидрати) и поради това в кръвта ни е постъпила много глюкоза – изпуснали сме юздите на коня „Диета“ и той бяга най-бързо във впряга
- пропуснали сме инжекцията си с инсулин или сме си направили инжекцията по-късно, или дозата е по-малка от необходимата – изпуснали сме юздите на коня „Инсулин“ и той се движи по-бавно от коня „Диета“ или едва пристъпва
- не сме изразходвали енергия, защото сме се излежавали – изпуснали сме юздите на коня „Движение“ и той не участва в движението на тройката
- имаме настинка или друго остро заболяване, което забавя движението на коня „Инсулин“ – пред него има допълнителни препятствия, които са поставени от стреса
При стрес, както и при всяко остро заболяване (настинка, грип, стомашночревно неразположение), в тялото се произвеждат хормони (адреналин, кортизол), които имат противоположно на инсулина действие. Тези хормони са тежки препятствия пред коня „Инсулин“ – те отнемят неговата сила и дори могат да го препънат.
Всяка инфекция повишава нуждите на тялото от инсулин.
Без инсулин, нивото на кръвната ни глюкоза се повишава, а нашите клетки гладуват. Без храна, тялото ни няма енергия, чувства се отпаднало и болно. Търсим леглото, вместо да правим обичайните за деня неща.
Тъй като в кръвта ни остава много неизползвана глюкоза, бъбреците се опитват да я изхвърлят навън. Глюкозата трябва да се разтвори във вода – това води до отделянето на повече урина и до обезводняване на тялото. Устата ни изсъхва. Урината ни става сладка, защото в нея има глюкоза.
За да оцелеят, нашите изгладнели клетки започват да търсят друга храна – мазнините, които се разграждат в мастни киселини. Мазнините не изгарят обаче така добре както глюкозата. При изгарянето им остават вещества – кетонови тела (кетони), които се натрупват в кръвта.
Кетоните са кисели и отровни продукти, които водят до подкиселяване на кръвта. Нашето тяло не обича кисела среда. Чувстваме мъчителна жажда и отпадналост поради интоксикацията и обезводняването, започваме да повръщаме, боли ни коремът. Страдаме от диабетна кетоцидоза, която може да прогресира до кома (нарушено съзнание), ако не потърсим спешно лекарска помощ.
- погълнали сме много храна (въглехидрати) и поради това в кръвта ни е постъпила много глюкоза – изпуснали сме юздите на коня „Диета“ и той бяга най-бързо във впряга
- пропуснали сме инжекцията си с инсулин или сме си направили инжекцията по-късно, или дозата е по-малка от необходимата – изпуснали сме юздите на коня „Инсулин“ и той се движи по-бавно от коня „Диета“ или едва пристъпва
- не сме изразходвали енергия, защото сме се излежавали – изпуснали сме юздите на коня „Движение“ и той не участва в движението на тройката
- имаме настинка или друго остро заболяване, което забавя движението на коня „Инсулин“ – пред него има допълнителни препятствия, които са поставени от стреса
При стрес, както и при всяко остро заболяване (настинка, грип, стомашночревно неразположение), в тялото се произвеждат хормони (адреналин, кортизол), които имат противоположно на инсулина действие. Тези хормони са тежки препятствия пред коня „Инсулин“ – те отнемят неговата сила и дори могат да го препънат.
Всяка инфекция повишава нуждите на тялото от инсулин.
Без инсулин, нивото на кръвната ни глюкоза се повишава, а нашите клетки гладуват. Без храна, тялото ни няма енергия, чувства се отпаднало и болно. Търсим леглото, вместо да правим обичайните за деня неща.
Тъй като в кръвта ни остава много неизползвана глюкоза, бъбреците се опитват да я изхвърлят навън. Глюкозата трябва да се разтвори във вода – това води до отделянето на повече урина и до обезводняване на тялото. Устата ни изсъхва. Урината ни става сладка, защото в нея има глюкоза.
За да оцелеят, нашите изгладнели клетки започват да търсят друга храна – мазнините, които се разграждат в мастни киселини. Мазнините не изгарят обаче така добре както глюкозата. При изгарянето им остават вещества – кетонови тела (кетони), които се натрупват в кръвта.
Кетоните са кисели и отровни продукти, които водят до подкиселяване на кръвта. Нашето тяло не обича кисела среда. Чувстваме мъчителна жажда и отпадналост поради интоксикацията и обезводняването, започваме да повръщаме, боли ни коремът. Страдаме от диабетна кетоцидоза, която може да прогресира до кома (нарушено съзнание), ако не потърсим спешно лекарска помощ.
КЕТОАЦИДОЗА
ХИПЕРСМОЛАРНА КОМА
ЛАКТАЦИДОТИЧНА КОМА
Много високата кръвна захар може да се получи в резултат на абсолютна липса на инсулин или на относителен недоимък на инсулин (когато организмът има по-големи потребности от инсулин). Инсулинът е жизненоважен за болните от 1 тип диабет - те не могат да живеят без внос на инсулин отвън. Без прилагане на инсулин пациентите с 1 тип диабет развиват много високи стойности на кръвната захар. Това от своя страна води до отделяне на голямо количество глюкоза с урината, която "издърпва" със себе си телесна вода и електролити от организма. Настъпва силно обезводняване на тялото.
Липсата на инсулин прави невъзможно навлизането на глюкоза в клетките и те остават без основния си източник на енергия. Поради този "клетъчен глад" клетките на организма започват да си набавят енергия чрез разграждане на белтъци и масти. Тази ненормална промяна в метаболизма води до натрупване в кръвта на вещества, наречени кетони. Те причиняватподкиселяване на кръвта; това състояние се нарича "диабетна кетоацидоза". Симптомите на диабетната кетоацидоза включват гадене, повръщане, ацетонов дъх и болка в корема. Ако не се окаже навременна медицинска помощ пациентът с кетоацидоза може бързо да изпадне в шок, кома (диабетна кома) и дори смърт.
Диабетната кетоацидоза може да бъде причинена от инфекции, стрес, травма, мозъчен инсулт и инфакт на сърцето или други състояния, които увеличават потребностите на организма от инсулин. Честа причина е също така пропускането на инжектиране на доза инсулин. Диабетната кетоацидоза и още повече диабетната кома е спешно състояние, което налага незабавна лекарска помощ. Спешното лечение включва венозно вливане на течности, електролити и инсулин по схема. Това обикновено се осъществява в болнични условия. Обезводняването може да бъде много тежко и често за корекцията му е необходимо вливането на 6-7 литра течности при строг контрол на електролитите. При налична инфекция се прилагат венозни антибиотици. При навременно и правилно проведено лечение ненормално високите стойности на кръвната захар, производството на кето-тела, ацидозата и обезводняването могат да бъдат бързо коригирани и пациентите се възстановяват забележително бързо. Диабетната кетоацидоза е характерно усложнение на захарния диабет от 1-и тип. Нерядко тя става причина за новооткриване на този тип диабет при деца и юноши. Много по-рядко диабетна кетаацидоза може да е налице и при болни от 2-и тип диабет.
Това усложнение е характерно в по-голяма степен за болните от 2-и тип диабет. При 2-и тип диабетици стресът, инфекциите и някои лекарства (например кортикостероиди) могат да причинят относителен недоимък на инсулин (при 2-и тип диабет бета клетките на панкреаса произвеждат дадено количество инсулин) и това има за последствие силно повишаване на кръвната захар.
Високата концентрация на глюкоза в кръвта повишава осмоларитета на кръвта и "изтегля" от клетките телесна вода на осмотичен принцип. Това силно обезводняване на клетките може да предизвика състояние, наречено "хиперосмоларна кома". Тя обикновено се наблюдава при възрастни пациенти с 2-и тип диабет. Както и кетоацидозата,