РЕГИОНАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР

ДЕТСКИ УСЛОЖНЕНИЯ

ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
При откриване на диабет в ранна възраст, обикновено се говори за захарен диабет тип 1. Лечението се започва веднага за предпочитане на базално-булусен режим с инсулин с 4-5 пъти дневни апликации и миксирани /смесени/ инсулини не се препоръчват. Както във всеки случаи на лош глюкозен контрол се развиват и усложнения. При децата има и няколко такива, за които в повечето случаи, когато четете за захарният диабет не се споменава и това е така защото в повечето случаи диабета се приема в по-голямата му част с тип 2, защото има пандемичен социален характер. За радост едва 10% процента от заболеваемастта се диагностицира с диабет тип 1. Разбира се при децата най-голяма е психо травмата от диагостицирането, коята е трудно преодолима, но в повече с течението на времето и помощта на родители, родственици, учители, съученици, приятели и познати, се преодолява и социалната им адаптация е лесна. Обикновено която и да е диагноза не е лесно приемлива за едно дете, а щампата на доживотните инсулинови инжектирания няколко кратно на ден съвсем не е лесно обеснима. За това разбира се бремето на тези обстоятелства тежи най-вече на родителите и близките и тяхното старание и съпричаст е от водещо значение. Под постоянният контрол на същите управлението на диабета е лесно, постоянно и положително за детето, но има възраст, в която юздите се подават в ръцете на диабетно засегнатото дете, в опит да се изгради самостоятелност и самоконтрол. В един период осъзнаване на различието между диабетното дете и околните взима превес в мисленето на детето и нерядко те искат да променят нещата обикновенно в тинейджърска възраст. Самоволното спиране на инсулина, нередовни апликации и други нарушения в храненето и спорта водят до детски усложнения. Но първо  трябва да споменем и друг негатив често срещан при децата като усложнения от самото лечение с инсулин, на първо място хипогликемия /ниска захар/и резистентност /липса на реакция към инсулина/, а освен тях и липодистрофия, инсулинова алергия, инсулинови отоци и рефракционни аномалии, като последните две са типични за началния период на лечението, сравнително безобидни и не след дълго изчезват. Споменатите усложнения се срещат и при възрастни пациенти 

инсулинова липодистрофия

инсулинова алерия

инсулинови отоци

рефракционни аномалии

ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ

ИНТЕРМЕДИЕРНИ УСЛУЖНЕНИЯ НА ДИАБЕТА ПРИ ДЕЦА

Забавяне в ръстежа и развитието

Синдром на Mauriac

Хейропатия диабетика

Некробиоза диабетика

ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
Това е едно сравнително рядко усложнение на диабета при децата, като се има впредвид модерните средства на лечение днес. За съжаление все още се среща, макар в сравнение с миналото % да е много по-малък. Корените на това усложнение са в резултата на лошо или липсващо инсулино-лечение, както и/или неправилен режим на хранене и диета. Обикновенно се развива в подрастващо тинейджърска възраст. При навреме наложен контрол - добър метаболитен контрол, децата бързо израстват, което е най-силното доказателство за зависимост мужду  растежните процеси и качеството на метаболитния контрол. Разбира се тук не трябва да се пренебрегва и  генетичния фактор. В процеса на изучаване на изоставането в развитието и растежа при диабетно болните деца има и други фактори, които влият, но основното което се споделя е необходимостта от отличен метаболитен контрол, като превенция за това усложнение.
На снимката може да видите резултата от лош метаболитен контрол, при 17 годишна девойка, с  наподобяващо тялото на 12-13 годишно момиче в началото на пубертетно развитие. Снимката е показателна за ефекта от изоставяне в разтежа и развитието при дието болно дете в миналото
ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ

На снимката "Морияк синдром" у 16г. младеж, /пълна липса на физическо развитие и сексуално съзряване. Морияк синдром се развива по-често при деца с тежки протичане на тип 1 диабет ,  които не са получавали адекватна дългосрочна терапия  с инсулин . Клиничната картина се характеризира с развитието и прогресирането на хепатомегалия , "кушинг - синдром", преразпределение на подкожната мастна тъкан, забавено физическо и сексуално развитие и нужди, забавяне и недоразвиване на костната система, лунообразно лице. Основната цел на лечението - устойчива компенсация на диабета в дългосрочен план Лечението включва първо: избор на подходяща доза на инсулин . Пациентите се налага диета с ограничаване на мазнини, не  се осигуряват достатъчно количество въглехидрати , включително смилаеми. Предписват се  липотропни лекарства , витамини, включително група Б , физическа терапия в областта на черния дроб . За да стимулирате растежа предписват анаболни стероиди в дози съответващи за възрастта. Стриктно спазване на всички принципи за лечението на диабет. При условия на стабилна и постоянна компенсация на диабета, прогнозата е благоприятна


ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ

Този синдром, или както го наричат "диабетна ръка" е синдром, който ограничава ставната подвижност на ръцете, открива се в 15-13% от подрастващите деца болни от диабет и е един от вариантите на диабетна остеоартропатия, но трябва да се знае, че е предвестник на по-тежки усложнения. Кожата на ръцете е суха, восъчна, удебелена, синдрома започва най-често от котрето и не може да се разтвори пръстчето изцяло, но в по-късен стадии може да обхване и всички пръсти на едната и/или двете ръце. При тест да се допрат дланите една в друга липсва пълен допир на ръцете, което някои наричат "ръцете на сладката молитва". Развитието на синдрома е лошия контрол на кръвната захар, но при своевременно лечение - целящо дългосрочно стабилизиране на метаболитния контрол е възможно да се постигне  и обратното развитие на наличните стадии на неензимното гликиране на  на колагена, впредвид възможното учанстие и на активирания полиолов обменен път са правени опити с алдозоредуктазни инхибитори, саито са били успешни - сорбинол. На латински "cheiroarthropathy"

ДЕТСКИ УСЛ-НИЯ
Некробиозата е кожно усложнение на захарния диабет, възникващо при сравнително малък процент от пациентите. Въпреки това то представлява важен проблем в грижата за диабетиците, поради неясната етиология и патогенеза и липса на ефективно лечение. Налага се комплексен подход и сътрудничество между дерматолзи и ендокринолози за постигане на оптимален ефект.  
 Заболяването се характеризира с поява на жълтеникави, телеангиектатични или атрофични плаки с различна степен на еритем. Типични предилекционни места са подбедриците, но измененията могат да се появят и по горните крайници, тялото, лицето и скалпа. Вероятен травматичен момент обикновено е причината за началото на развитие на процеса. 
 Клиничната картина е типична, но поставяне на диагнозата става чрез хистологично изследване след биопсия на засегнатия участък. Липоидната некробиоза рядко претърпява спонтанна ремисия (в по-малко от 20%). Улцерациите са най-честите и трудни за лечение усложнения (25-33%), обикновено след травма. Могат да възникнат и инфламации, но те са редки. Рядко са описвани случаи на развитие на сквамозноклетъчен карцином, развиващ се върху хроничната лезия.  Понастоящем лечението на некробиозата е ненапълно задоволително.
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg