ДИАБЕТНИ УСЛОЖНЕНИЯ
Тъжната равносметка за диабетика, който "не слуша"/лош контрол над кръвната захар/ са услужненията на диабета. Независимо дали са остри/хипо-,хипергликемия, кетоацедоза и т.н./ или късни усложнения /продължителен лош контрол - ретинопатия, микро- и макроангиопатия, невропатии, диабетно стъпало, гангрени и др./, те са в резултат на неподходящо или лошо лечение, както и неподходящо хранене или липса на спорт. Затова може да забележите, че каквото и да четете за диабета или да Ви говорят, несъмнено диабетните усложнения са основното, на което ви се обръща внимание, защото сама по себе си високата кръвна захар не боли и не сърби. Коренити и нуждата на обучението и знанието при лечението на диабета е насочено изцяло към превенцията на усложненията и възможността за максималното им забавяне във времето или предотвратяване. Това е така, защото колкото и модерни инсулини да се произвеждат или каквито и да пособи и начини за лечение да съществуват за лечение, то това е една имитация, която е опит да се наподоби и задоволи естествената органична нужда от инсулин. На практика това е имитационно живото поддържащо лечение, защото все още не е открит идеален начин за реално лечение, което да е идентично с работата на панкреаса. Една от грешните посоки в който се развива инсулинолечението е точно липсата на опит лечението да се насочи към лечение на диабета в дру аспект, а именно да се развие и създаде лечение, което да е паралелно с функцията на панкреаса, нещо от рода на изкуствен панкреас. Това разбира се не ни дава право да съдим развилите сегашното лечение на диабета, но дори и най-модерното лечение с аналогови инсулини на базално-болусен режим, не го постига, защото функиции на панкреас и неговите хормони не могат да се контролират от вън. Те са пряко свързани с работата на мозъка, като от команден център. Практически колкото и модерен да е един инсулин, риска от хипогликемия винаги съществува. Контрола над храната и нуждата от спорта, също са обезателно необходими, защото само и с тяхната съвкупност сегашното лечение с инсулин е максимално ефектно./ До моментното лечение "ТРИТЕ КОНЯ - инсулин, диета и спорт" е външна намеса, а истинското идеално лечение трябва да е отвътре с унисон на всичко останало/ Макар и да изглежда всичко доста просто - инсулин, храна, спорт и да е максима за адекватно лечение, все пак това не е сто процентовото задоволително решение. За да се получи ефикасно лечение трябва всеки диабетик да снабден с някакво изобретение, което ежеминутно да се следи нивата на кръвната захар и сам да доставя при нужда, нужният инсулин или евентуално глюкагон/глюкоза, което на практика означава, че тогава няма да има нужда и от дълго действащи инсулин. Евентуално тогава може да се говори само за контрола на кръвната захар и да се предотврати появата на всякаквите услужнения на диабета
Преди появата на инсулино лечението диабетните услужнения не са били познати, защото болните са имали кратък живот /от няколко месеца до 2-3 години/,макар да е записан случай на млада жена с диабет тип 1, която успява да живее четири години, като е спазвала нечовешки диети. Благодарение на Бантинг, Бест и Паулеску появата на инсулина през 1922 и неговото приложение е превърнал осъдените на смърт дотогава диабетици главно с диабет тип 1 в условно здрави, а живота им се удължил с десетилетия, с което са се появили и диабетните услужнения. До известна степен диабетните усложнения са и като страничен ефект, но преди всичко на неправилно лечение и самоконтрол, а не на самото инсулино лечение. По ясно казано, че високата кръвна захар е ключ към диабетните услужнея или казано основополжникът им, макар да е записан и случай от Бергерг, на 86 годишен мъж с 65 годишна давност на диабет тип 1, който му е открит като студент и един от първите лекувани с инсулин. Удивителното е че за 65 години диабет не е развил късните и тежки услужнения на диабета, но заинтрегуващото, което казва пациента, че успеха му се дължи на контрола от страна на лекарите и главно на неговият педантичен самоконтрол. Същият пациент сам е открил, че за да не се стигне до късните услужнения е прилагал инсулино лечение по напипваща схема на дозиране сиреч не си е инжектирал инсулина както му е определен, според това което е преценявал, че има нужда, понякога по-малко друг път повече. Колко невероятно схващане е имал този човек, макар че през 1926г. Вагнер е въвеждал тази самонапипваща схема, с което както и Вагнер и този пациент с 65годишна давност на диабета са имали доста авангардно изпреварващо времето си мислене. В интерес на истината много диабетици развиват този усет, на инсулинова нужда или излишък. Те си прилага сами тази схема, доста различна от преписаната, но средно месочно единиците са почти сходни. Едно от това, което те споделят е че чувстват понякога извънредна необяснима нужда от инсулин и си го инжектират, когато я изпитват, като това не е момента, когато трябва да се инжектира напр. в 9,30ч., 14,00ч. дори често и през ноща 2-3-4 часа през нощта. При хоспитализацията им е изследвана КЗ в тези моменти и са установявани високи стойностти. Изключително важно е да се отбележи, че всичките тези болни са посягали към бързодействащите инсулини. Обратното същите тези пациенти рядко отдавали значение на правилния режим на хранене и дори в много случай си инжектирали по-малко инсулин от преписаниям преди храна дори при обилно хранене. Удивително при тези болни е и факта, че при високи стойностти, което го усещат приемат въглехидрати с висок гликиран индекс като мед, захар или кола и др. и казват, че им пада захарта, което при проверка не е истина. В един от случаите болният е бил с кръвна захар 29ммол/л, но при опит от страна на лекуващият в този момент да не приема бързи въглехидрати след 10-20 минути получавал хипогликемия, което е знак, че болни като него по някакъв необесним начин предусещат от далече че ще настъпи хипогликемия. Научно необяснимо остава и един феномен - всичките имат голяма давност на диабета и са непредразположени към услужнения. Това е все още необясним медицински феномен, но разгадаването му може да е ключ към адекватно лечение, а това от своя страна към предотвратяване на диабетните услужнения.