РЕГИОНАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР

ВАЖНИ ДИАБЕТНИ ПОКАЗАТЕЛИ

ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО НА ДИАБЕТА СЕ ПРАВЯТ ДОСТА ТЕСТОВЕ, ЧИЙТО ПОКАЗАТЕЛИ ДАВАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ НАПРАВИ ПРОФИЛ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ДАДЕНИЯ ПАЦИЕНТ. ПОКАЗАТЕЛИТЕ НА ТЕЗИ ТЕСТОВЕ МОГАТ ДА ИНДЕТИФИЦИРАТ БОЛНИЯТ, ТАКА ЧЕ ДА МУ СЕ ПОСТАВЯТ АДЕКВАТНИ ДИАГНОЗИ И НЕОБХОДИМОТО ЛЕЧЕНИЕ. В ЧАСТНОСТ ПРИ ДИАБЕТА ГЛИКИРАНИЯ ХЕМОГЛОБИН И ЛИПИДЕН ПРОФИЛ СА ВОДЕЩИ ПОКАЗАТЕЛИ, А ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПА ДИАБЕТ Е НУЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА С-ПЕПТИДА

С-ПЕПТИД
/свързващ пептид/
Изследването на C-пептид се провежда, за да се определи какво е количеството му в кръвта. Количеството му обикновено е толкова, колкото е инсулина т.е  с-пептида и инсулина са в равни количества в организма и това се дължи на факта, че инсулинът и C-пептида са свързани, когато се произвеждат от панкреаса (задстомашната жлеза) първо като предпроинсулин и после като проинсулин. С-пептида остава свързан с инсулина до постъпването му в кръвта. Изследването на нивото на C-пептид в кръвта дава информация за това, колко инсулин се произвежда от панкреаса. 

Изследването на C-пептид се провежда при откриване на захарен диабет в случаите, когато не може да определи дали се касае за диабет тип 1 или тип 2, както и за установяване на причина за хипогликемия и за проверка дали е отстранен инсулинома. При хора, чийто панкреас не може да произвежда достатъчно инсулин (диабет тип 1) нивата на C-пептид са ниски. При хора със захарен диабет тип 2 има нормални или дори високи нива на C-пептид. 

Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории.

Нормални стойности на C-пептид на гладно: 0.17–0.90 nmol/L или 0.51–2.72 ng/mL


ГЛИКИРАН ХЕМОГЛОБИН
(HbA1c)
Трайната хипергликемия води до неензимно свързване на глюкозата с хемоглобина на еритроцитите. Гликиран хемоглобин (НbА1С) се фор­мира при взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и терминална аминогрупа на амино­киселината валин от всяка β-верига на НbА. Образуват се нестабилни бази на Schiff{алдимини), наречени пре- НbА1С. На този етап процесът е обратим и при концентрация на глюкозата в референтни граници се възстановява НbА. При продължителна хипергликемия пре-НbА претърпява т.нар. превръщане по Amadori, при ко­ето в резултат на вътремолекулна структурна изомерия се образуват стабилни съединения - кетоaмини (НbА1С).
Количеството на гликирания хемоглобин зависи от концентрацията  на глюкозата в кръвта за период от 8-10 седмици преди вземането на кръвната проба.
ТРИГЛИЦЕРИДИ

Триглицеридите представляват основната част от липидите (мазнините) в храната. Други два главни класа мазнини са: фосфолипиди (напр. лецитин) и стероли (напр холестерол). Триглицеридите се образуват при естерификация на глицерол с три молекули мастни киселини. Наричат се още триацилглицероли.
Триглицеридите се приемат с храната (екзогенни) или да се синтезират в организма (ендогенни). В тънките черва екзогенните триглицериди се хидролизират от панкреасната липаза и постъпват в клетките на чревната лигавица. Тук се синтезират хиломикроните. Това са липопротеини, които съдържат основно екзогенни триглицериди (90%), холестерол (5%), фосфолипиди (4%) и белтъци (1%). Притежават Апо-В48 и Апо-В-100. Попадат в кръвообращението и към тях се прикрепят още Апо-С-II и Апо-Е. Функцията на хиломикроните е да пренасят екзогенните липиди (главно триглицеридите) от червата до всички органи и тъкани (главно до мастните депа, където триглицеридите се складират). Хиломикроните се появяват в кръвта след нахранване и 2-3 часа след това изчезват.
Ендогенните триглицериди (синтезирани в черния дроб) се пренасят до всички тъкани и органи под формата на VLDL .Това са липопротеини, които съдържат: триглицериди (65%), холестерол (15%), фосфолипиди (10%) и белтъци (10%).
Най-много триглецириди има в мастната тъкан, в черния дроб, скелетната мускулатура и сърцето.
Референтни граници: 2,0 mmol/l.

ХОЛЕСТЕРОЛ

холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортирано в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.

Човешкият организъм може да си синтезира до 80 % от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins - Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите "лош холестерол"). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло - те много се нуждаят от него.

При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins - Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C "добър холестерол", но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.

Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.

Нормални стойности на холестерола

 3,36 - 7,76 mmol/L (около 1,3 - 3,0 g/L). 

Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l 

показателжелателнограничноболестно
Общ холестерол< 5,25,2 - 6,5> 6,5
LDL-C< 4,04,0 - 5,0> 5,0
HDL-C> 1,01,0 - 0,9< 0,9
LDL-C/HDL-C< 4,04,0 - 5,0> 5,0

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg