РЕГИОНАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
ВИДОВЕ ДИАБЕТ
Диабет Тип 1,

наричан още ювенилен или инсулинозависим диабет, е единият от двата основни типа диабет.

Представлява състояние, при което организмът прекратява изцяло производството на собствен инсулин, хормонът, отговорен за обмяната на кръвната глюкоза и превръщането й в енергия. Хората с диабет тип 1 трябва да приемат ежедневноинсулин, за да поддържат обмяната на веществата в равновесие. Тази форма на диабет е характерна за детската и младата възраст, но може да възникне и при възрастни индивиди.

ДИАБЕТ ТИП 1 ИМА ДВЕ ПОДФОРМИ

 Диабет тип 1 се дължи на бета-клетъчна деструкция, водеща до абсолютен инсулинов дефицит с двете си подформи:

*А - Имунно-медииран

*Б - Идиопатичен

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ?

  • непрестанна, силна жажда;
  • често уриниране;
  • загуба на тегло;
  • силно чувство на глад;
  • замъглено зрение;
  • раздразнителност;
  • необяснима, обща слабост;
  • чести инфекции в устата, уринарния тракт и по кожата;
  • бавно зарастване на раните.

Възможно е диабетът да възникне и спонтанно, като първи симптом да бъде загубата на съзнание в резултат на продължителна екстремно висока кръвна захар. Това състояние и познато като диабетна кетоацидоза. Най-характерният симптом е ацетоновият дъх (на вкиснали ябълки). Причината за кетоацидоза е екстремно високата кръвна захар, която организмът не може да усвои и затова разгражда свои въглехидрати, белтъци имазнини до глюкоза. Като страничен продукт се отделят ацетонови вещества, които от своя страна са силно токсични за организма.

КОЙ МОЖЕ ДА РАЗВИЕ ДИАБЕТ?

Всеки човек може да развие диабет тип 1. Тъй като той е характерен за младата възраст, е установено, че е по-вероятно да се развие при хора, които по родствена линия имат диабетици. Доказано е наличието на генетична връзка, която е по-силно застъпена при диабет тип 1. При определени нации честотата на това състояние е по-висока от другите.

КАК ДА ЖИВЕЕМ С ДИАБЕТ ТИП I?

Съществуват няколко основни правила, които трябва стриктно да се спазват, за да се постигне качеството на живот на недиабетиците. Освен инсулиновия режим, предписан от лекар-ендокринолог, другите важни елементи са хранителен режим с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати имазнини, както и ежедневен, двигателен режим. При спазване на установените режими, качеството и продължителността на живота е като при недиабетиците, а в някои случаи дори превъзхождат. Неправилно е да се използва терминът ЛЕЧЕНИЕ, тъй като внасянето на инсулин не води до ИЗЛЕКУВАНЕ, а това еИНСУЛИНОВ РЕЖИМ, както за сравнение тютюнопушенето изисква ежедневно, неколкократно внасяне на никотин (и над 600 други вредни вещества) в организма, така и при диабет е необходимо ежедневно внасяне на инсулин, но за разлика от тютюнопушенето тук нямя пристрастяване, а и все още диабетът не е обявен за вреден навик. За ЛЕЧЕНИЕ е правилно да се говори, когато трябва да се приемат медикаменти за високо кръвно, бъбречни, полиневритни, очни или други страдания, възникнали във връзка с диабета.

КАК ДА СМЕ ПРЕЦИЗНИ В ПОДДЪРЖАНЕТО НА ДОБЪР КОНТРОЛ?

Освен основните препоръки са необходими и някои допълнителни. Необходим е ежедневен контрол на кръвнозахарните нива, но и запис на стойностите, тъй като това е изключително важна информация за вашя ендокринолог. Необходими са периодични, през шест месеца (ако се налага по-чести), прегледи от специалист ендокринолог за контролни изследвания и прецизиране на инсулиновите нужди в зависимост от режима на труд и почивка, диетолог (но не и гладолечител или специалист по разделно хранене - ако не се съобрази начинът на хранене с инсулиновия режим, това може да е животозасташаващо), който да направи индивидуален, хранителен режим, физиотерапевт, който да изготви допълнителен, двигателен режим и при повишен стрес от състонието и заобикалящата среда - психолог.

КАКВИ ПРОБЛЕМИ МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ?

Най-честии са административните проблеми и постоянните експерименти в здравната система в България спрямо хората със диабет, но по този въпрос съвети са невъзможни, тъй като промените са изключително динамични и то не в полза на диабетиците. При недобър контрол на стойностите на кръвната захар, хранителния режим и дигателния режим, могат да възникнат усложнения от страна на всяка една система и орган в организма. Най-често се засягат очите, сърцето, бъбреците, нервите, но не и в тази последователност. За съжаление дали,кога и в каква посока ще възникнат усложнения не може да се предвиди.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ДИАБЕТ ТИП 1?

Не, тъй като не е изяснена причината за възникването му. Диабетът не е заразен. Въпреки това можем да сме предпазливи за появата му с периодични, профилактични прегледи, а когато се появи да се научим да ЖИВЕЕМ ПРАВИЛНО С ДИАБЕТ. Вината за диабета не е нито в диабетика, нито в околните, той просто е факт,  който трябва да се адаптира към начина ни на живот...

ВИДОВЕ ДИАБЕТ

Диабет тип 2 (ИНЗД) 

Представлява състояние, при което организмa развива резистентност (нечувствителност) към нормалното инсулиново действие, а в последствие намалява и производсвото на собствен инсулин. Най-често се среща при хора над 30-годишна възраст, но е възможно да се установи и при тийнейджъри и дори в ранна детска възраст. Това последващо намаляване на инсулина в организма се обяснява вероятно с намаляване нивото на бета-клетките. Инсулиновата резистентност се появява, когато се наруши нормалното взаимодействие на инсулина с инсулиновите рецептори, в следствие на което глюкозата не може да навлезе в клетките. Първоначално се предполага, че възниква инсулиноватарезистентност, а като следствие намалява инсулиновата продукция.

Хората с диабет тип 2 често имат родственици със същия проблем, а това предполага наличието на наследствана компонента на това състояние.

Повечето пациенти обикновено са с наднормено телесно тегло. Затлъстяването играе важна роля в "отключването" или "маскирането" на това състояние. Прехранването също така подсилва проблема, тъй като тялото не може да се справи с усвояванвто на големи количества храна. Основното средство за предотвратяване е правилното и диетично хранене. Освен повишено тегло, възможно е наличие на повишени нива на холестерола в кръвта, както и сърдечни проблеми (най-често повишено кръвно налягане), като тези проблеми се обединяват в т.нар. “метаболитен синдром”.

Панкреасът при пациенти с диабет тип 2 разпознава високите нива на кръвна захар и като резултат започва повишено производство на инсулин. Въпреки, че панкреасът произвежда инсулин (дори повече от нормално), това количество не е достатъчно, за да преодолее инсулиновата резистентност. На един по-късен етап,панкреасът се "изтощава" и започва да произвежда недостатъчно инсулин.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ

Симптомите при това състояние се появяват едва когато нивата на кръвната захар са извънредно високи или са започнали проявите на усложненията на диабета. Най-честите симптоми са:

  • извънредна жажда,
  • умора,
  • учестено уриниране,

 а по-рядко се срещат симптоми, като:

  • замъглено зрение,
  • чести инфекции,
  • трудно зарастващи рани,
  •  рязко спадане на тегло и др.

КАК ДА ЖИВЕЕМ С ДИАБЕТ ТИП 2?

Съществуват няколко основни правила, които трябва стриктно да се спазват, за да се постигне качеството на живот на недиабетиците. Освен терапевтичния режим, предписан от лекар-ендокринолог, другите важни елементи са хранителен режим с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието навъглехидрати и мазнини, както и ежедневен, двигателен режим. За разлика от диабет тип I, при II-ри тип водещият елемент в лечението в началния етап е хранителния режим, т.е ограничаване на храните с високо съдържание на мазнини и въглехидрати, холестерол и готварска сол. Ако диетата не е достатъчна се преминава към лечение с таблетки, които имат за цел да повишат чувствителността на организма към собствения инсулин, да стимулират панкреаса да произвежда повече или да намалят непрекъснатото повишаване на кръвната захар. В някои случаи е удачно да се приемат медикаменти за намаляване нивото на холестерол, понижаване на телесното тегло и/или регулиране на кръвното налягане. Като последен избор (но с най-съхраняващ органите ефект), се прилага инсулиново лечение. Трябва да се отбележи факта, че инсулинотерапията може да се започне и веднага след откриването на диабет, ако има опасност или съмнение за наличие на усложнения. Инсулинотерапията не е последното възможно средсто за лечение, а помощно средство и в същото време най-ефективно.

При спазване на установените режими, качеството и продължителността на живота е като при не диабетиците, а в някои случаи дори ги превъзхождат. Неправилно е да се използва терминът лечение, тъй като внасянето на инсулин не води до излекуване, а това е инсулинов режим, както за сравнение тютюнопушенето изисква ежедневно, неколкократно внасяне на никотин (и над 600 други вредни вещества) в организма, така и придиабет е необходимо ежедневно внасяне на инсулин. За разлика от тютюнопушенето обаче тук не се наблюдава пристрастяване, а и все още диабетът не е обявен за вреден навик... За лечение е правилно да се говори, когато трябва да се приемат медикаменти за високо кръвно, бъбречни, полиневритни, очни или други страдания, възникнали във връзка с диабета.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ДИАБЕТ ТИП 2?

ДА, ако се установи в периода на нарушен глюкозен толеранс и се започне с диетолечение и регулиране на телесното тегло. Диабетът не е заразен. Въпреки това можем да сме предпазливи за появата му с периодични, профилактични прегледи, а когато се появи - да се научим да ЖИВЕЕМ ПРАВИЛНО С ДИАБЕТ. Вината задиабета не е нито в диабетика, нито в околните... той просто е факт, който трябва да се приеме и включи към начина ни на живот.

ВИДОВЕ ДИАБЕТ

Гестационен диабет

Диабетът на бременността или т.нар. гестационен диабет представлява различна по тежест непоносимост към въглехидрати, която започва или бива първоначално диагностицирана по време на бременност. Може да представлява също така и неспособност на тъканите да абсорбират глюкоза от кръвния поток по време на бременност, което се дължи на недостиг на хормона инсулин.

Причини:

Глюкозата е форма на захар, която се съдържа в много храни, включително сладкиши, макаронени изделия, картофи и хляб. Тялото използва глюкозата, за да се снабдява с енергия. Глюкозата се складира в черния дроб, мускулите и мастните тъкани. Панкреасът произвежда хормон, наречен инсулин (хормоните са химични съединения, произвеждани в някоя част на тялото, които се придвижват до други части, за да проявят там ефекта си). Инсулинът е необходим, за да може глюкозата да навлезе в черния дроб, мускулите и мастните тъкани, като по този начин се намалява количеството глюкоза в кръвта. При диабет нивата на кръвната захар остават ненормално високи. При много форми на диабет това се случва защото панкреасът не произвежда достатъчно инсулин. Но при гестационния диабет панкреасът няма вина. Вместо това проблемът е в плацентата. По време на бременност плацентата снабдява бебето с храна. Тя произвежда също така и голям брой други хормони, които оказват влияние върху нормалния отговор на тялото на инсулина. Това състояние се нарича “инсулинова резистентност”. Повечето бременни не страдат от гестационен диабет, понеже панкреасът започва да произвежда допълнително количество инсулин, за да компенсира инсулиновата резистентност. Но когато панкреасът на някоя жена не може да произвежда допълнително инсулин, нивата на кръвната захар остават ненормално високи и се счита, че жената има диабет на бременността.

Повишен риск от развитие на гестационен диабет съществува при жени, които

  • Са с наднормено тегло
  • Имат диабет в семейството
  • Родили са преди това едро бебе с голямо тегло
  • Родили са мъртво бебе или бебе с генетичен дефект
  • Имат голямо количество околоплодни води (защитната течност в матката,която обкръжава развиващия се плод)
  • Са над 25-годишна възраст
  • Принадлежат към етническа група, за която се знае,че е предразположена към гестационен диабет (в САЩ тези групи са американците от мексикански произход, американските индианци, афроамериканците както и хората от Азия, Индия или островите в Тихия океан)
  • Са имали предишни епизоди на гестационен диабет

Симптоми

Повечето жени с диабет на бременността нямат никакви симптоми, по които може да се разпознае състоянието, затова се препоръчва всички бременни да минат на тест за гестационен диабет между 24 и 28-ма седмица от бременността. Симптомите обикновено са слабоизразени и не застрашават живота на бременната:

  • Лесна уморяемост
  • Гадене
  • Повръщане
  • Повишена жажда
  • Често уриниране
  • Замъглено зрение
  • Загуба на тегло независимо от увеличения апетит
  • Чести инфекции на пикочните пътища, вагината и кожата
ВИДОВЕ ДИАБЕТ

Специфични видове диабет

А. Генетични дефекти в бета-клетъчната функция
- диабет МОДИ 1, 2, 3
- митохондриална ДНК
- други
Б. Генетични дефекти в действието на инсулина
- инс. резистентност тип А
- лепрехаунизъм
- Rabson-Mendelhal синдром
- Липоатрофичен диабет
В. Заболявания на екзокринния панкреас
- панкреатит
- панкреатектомия/травма/
- неоплазия
- кистична фиброза
- хемохроматоза
- фиброкалкулозна паткреатопатия
Г. Ендокринопатии
- акромегалия
- синдром на Кушинг
- хипертиреоидизъм
- глюкагоном
- феохромоцитом
- соматостатином
- алдостероном
Д. Лекарствено или химично предизвикани нарушения
- вакор
- пентамидин
- никот. киселина
- глюкокортикоиди
- тиреоидни хормони
- диацоксид
- бета-адренергични агонисти
- тиазидни диуретици
- дилантин
- алфа-интерферон
Е. Инфекции
- рубеола - вродена
- цитомегаловирусна инфекция
- други
Ж. РЕДКИ ФОРМИ НА ИМУННО-МЕДИИРАН ДИАБЕТ
- stiff-man синдром
- анти-инсулин рецепторни антитела
- други
З. ДРУГИ ГЕНЕТИЧНИ СИНДРОМИ, СВЪРЗАНИ ПОНЯКОГА С ДИАБЕТ
- синдром на Даун
- синдром на Клинефелтер
- синдром на Търнер
- синдром на Волфрам
- атаксия на Фридрих
- хорея на Хадингтън
- синдром на Лоренс-Мун-Бидъл
- миотична дистрофия
- порфирия
- синдром на Прадър-Уили
- други
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg