РЕГИОНАЛНО ИНФОРМАЦИОННО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР

ДИАБЕТ

ДИАБЕТ

Захарният диабет, често наричан и само диабет, е болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар(глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото. Инсулинът е хормон, секретиран отпанкреаса, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта (хипергликемия), което води до усложнения в сърдечно-съдовата, нервната и други системи.

Захарният диабет има множество разновидности, но най-разпространените форми са 3

  • Захарен диабет тип 1: дължи се на неспособността на тялото да произвежда инсулин
  • Захарен диабет тип 2: дължи се на неспособността на клетките да реагират на инсулин, понякога в съчетание с понижено производство на хормона
  • Гестационен диабет: проявяващ се по време на бременност

Всички форми на диабет могат да бъдат контролирани чрез изкуствено внасяне в тялото на инсулин, а диабет тип 2 - до известна степен и с други медикаменти. В същото време, с изключение на гестационния диабет, който обикновено изчезва след раждането, диабетът е хронично състояние, което обикновено не може да бъде излекувано. 

Оставен без медицинско третиране, диабетът може да причини множество акутни усложнения, като хипогликемия, диабетна кетоацидоза или хиперосмоларна кома. Тежки дълготрайни усложнения, свързани с диабета, са сърдечно-съдовите болести,бъбречната недостатъчност, диабетната ретинопатия.

Към 2000 година най-малко 171 милиона души по света (2,8% от цялото население) страдат от захарен диабет.

ОСНОВАНИЯТА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ДИАГНОЗА - ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Симптомите на диабета обикновено се появяват едва когато нивата на кръвната захар станат извънредно високи или започнат проявите на усложнения.

Трите класически симптома на диабета са:

  • Засилено уриниране (полиурия) – при надхвърляне на бъбречния праг за глюкоза (около 10 mmol/l), кръвната захар започва да се отделя с урината, увличайки със себе си значително количество вода и предизвиквайки по-често и обилно уриниране.
  • Повишена жажда (полидипсия) – за да компенсира повишеното отделяне на вода с урината, организмът извлича вътреклетъчна вода в кръвта, предизвиква обезводняване и централната нервна система реагира с усещане за жажда.
  • Повишен апетит (полифагия) — този симптом е обикновено по-силно изразен при 2 тип диабет, където високото ниво на инсулин стимулира чувството на глад; от друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, поради намалената инсулинова чувствителност, кара организма да набави повече калории и повече храна.

Сред по-рядко срещаните симптоми са:

  • Замъглено зрение — среща се често при повишена концентрация на кръвната захар; в очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода, в резултат на което се получава периодична промяна в обема и формата на очната леща.
  • Чести инфекции — потиснатият общ имунитет, лошият кръвоток в тъканите и високата концентрация на глюкоза (добра хранителна среда за много бактерии) допринасят за честата изява на някои инфекции, които са характерни за захарния диабет — гъбични инфекции на гениталиите, кожни инфекции (циреи, "гнойни пъпки"), инфекции на пикочните пътища и други.
  • Трудно зарастващи рани — високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на левкоцитите, които са основен елемент в почистването на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции; освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции.
  • Хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома — това състояние се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките, а симптомите му много приличат на тези на кетоацидозата; по-често срещано е при диабет тип 2.

Сравнително редки симптоми, по-често срещани при диабет тип 1, са:

  • Умора — при захарния диабет клетките на тялото са неспособни да усвоят от кръвта достатъчно глюкоза, което се проявява като усещане за умора.
  • Загуба на тегло – въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, поради непълното усвояване на глюкозата и обезводняването.
  • Кетоацидоза — неспособността за усвояване на глюкозата кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества; в резултат на това могат да се получат тъй наречените "кетотела"; те увеличават киселинността на кръвта, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система.
  • Променено умствено-психично състояние — често се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване, болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт; тези оплаквания могат да са вследствие само на високата концентрация на кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома, както и на много ниска концентрация на кръвна захар (хипогликемия).

Захарният диабет се характеризира с периодична или постоянна хипергликемия и се диагностицира чрез установяване на някой от следните признаци:

  • Ниво на кръвната захар на гладно ≥ 7,0 mmol/L (126 mg/dL)
  • Нива на кръвната захар ≥ 11,1 mmol/L (200 mg/dL) два часа след орален прием на 75 g глюкоза при тест за глюкозна толерантност
  • Симптоми на хипергликемия и временни нива на кръвната захар ≥ 11,1 mmol/L (200 mg/dL).
  • Ниво на гликирания хемоглобин (Hb A1C) ≥ 6,5%[16]

Положителният резултат при отсъствие на явна хипергликемия трябва да бъде потвърден чрез повтаряне на някои от описаните тестове в друг ден. Предпочита се измерването на нивото на кръвна захар на гладно, заради по-лесното измерване и значителната продължителност на продължаващия два часа стандартен тест за глюкозна толерантност, който при това няма прогностични преимущества.[17] Според актуалната дефиниция две измервания на кръвна захар на гладно над 126 mg/dL (7,0 mmol/L) се смятат за диагноза на захарен диабет.

За хората с нива на кръвната захар на гладно от 100 до 125 mg/dL (5,6 до 6,9 mmol/L) се смята, че имат нарушена гликемия на гладно. Пациентите с нива на кръвната захар при стандартен тест за глюкозна толерантност между 140 mg/dL (7,8 mmol/L) и 200 mg/dL (11,1 mmol/L) имат нарушена глюкозна толерантност. Второто от тези две преддиабетни състояния представлява съществен рисков фактор за развитие на същински захарен диабет, както и на сърдечно-съдови заболявания
Гост 7 Септември 2013г.
istinata e 4e zaboliavaneto e kovarno, sinat mi e na 19 i ve4e sedem godini e s diabet, a ot godina sami si kopuvame test lenti4kite i e naparavo finansova dupka, neznam ne mojete li da se organizirate da si poiskate pove4e ot zdravnata kasa
Гост 9 Септември 2013г.
kovarno zaboliavane
frisco 9 Септември 2013г.
Ще се радвам, ако се гордеете че сте Българи и пишете на Български - кирилица
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg